Наскоро помолих скъп за мен човек да ми качи малко музика, с която да понеса по-леко бумащината за деня. Така чух една песен на Деф Лепард "На две стъпки от теб", чийто лайт мотив в превод звучи така:

Каквото и да правиш

Аз ще съм на две стъпки от теб

Където и да отидеш

Аз ще съм на две стъпки от теб

Ще съм там за да ти напомням

Че ще отнеме само минута от безценното ти време

Да се обърнеш, аз ще съм на  две стъпки от теб

 

Спомних си моя баща и как този припев, макар и написан за да опише друг вид любов, напълно съвпада със светоусещането ми, че той е някъде наоколо. Спомних си как внезапно си отиде и как години след това преди да заспя се опитвах да си спомня някоя случка с него, защото толкова се страхувах да не го забравя. Да, имах негови снимки и безброй прекрасни спомени...но не исках да забравям извивките на устните му, ръцете, косата...Чух тази песен десетки пъти и плачех, плачех...усетих баща си наоколо, а толкова време не бях заспивала с мисълта за него. Помислих си как ли порастват децата, които по една или друга причина са без бащи...Попитах се как ли са и тези деца, чиито бащи са си у дома, но са там някъде на компютъра, зад вестника, с бирата. 

Познавам десетки семейства, в които липсва диалог между децата и бащата, липсва топлина, нещо не е както трябва...всяка вечер са заедно а са толкоз далечни далечни. Познавам и други, които без да са всеки ден край децата си са посветени родители. Родителството е посвещение, рекох си...Защо ли не всеки го възприема така.

Една неделя , когато всички деца играеха, а аз трябваше да науча урока си по флейта и после да отида на репетиция в детския симфоничен оркестър, така ми се дощя да зарежа всичко и да хукна, да скитам по кафенета и магазини...ех, как ми се дощя. Както си свирех, отидох при баща си и казах, че е безмислено да се свири на флейта, защото свирещият не може и да пее едновременно. Горкият ми баща, как ли се е учудил на този аргумент. Той не беше от най-деликатните. Почаках аз да се съгласи с мен, да ме насърчи, да ме подкрепи в идеята да оставя оркестъра и да се втурна с другите...Благодаря ти, татко, че не ме остави да изляза тогава, благодаря ти, дядо, че ми купи онази прекрасна сребърна флейта, която и до днес изненадващо ме радва, когато ми се досвири, както и китарата. Толкова е хубаво да я вземеш, да си попееш на себе си и на близките и да я върнеш на шкафа. Музиката също е посвещение. Всеки миг, вложен в труд да овладееш инструмент е прекрасна инвестиция за малкото дете...

Та този рефрен на Деф Лепард ме върна при баща ми, усетих го на две стъпки зад мен и се почувствах по-силна и самоуверена...само дето не можех да го пипна...но той и вятърът не може да се пипне, пък е толкова осезаем и нужен и реален...

Помните ли лятото на село...

Преди толкова много години едно малко закръглено момиченце, прекарваше летните месеци на село. Така правеха повечето градски деца...Тогава колите на село бяха рядкост, а автобусите ежедневие, без значение колко са жителите на селото. Момиченцето обичаше да се навърта край баба си, а когато я няма да гледа единствената програма, която се хващаше през деня навсякъде-Първа. Спомняте ли си времето, когато програмата на телевизията беше до обяд, когато повтаряха вечерните предавания и после следобед всичко започваше по програмата, обявена във вестника. Помните ли как в петък имаше програма на руски и всяко дете учеше руски. А чакания от всички татковци епизод от поредицата "Студио X"? Ето в това време минаваха летата от моето детство. Бабите на всяко дете отглеждаха кози, които се казваха в половината от случаите Марта или Мартина, а в останалата половина Обица. Защо ли...ами защото масово се раждаха през март или имаха едни висулки под брадата, подобни на обеци. Игрите бяха навън и до мрак. Игрите бяха диви, свободни, пълни с фантазии...игрите бяха на въздух, а хората бяха спокойни. Нямаше компютри, нито мобилни телефони, дори стационарните бяха лукс на село, но майките ни не се тревожеха за нас...ние просто растяхме. Помните ли опушените тигани, висящи в почти всяка лятна кухня, където имаше букет изсушена чубрица, жълт кантарион и мащерка. Помните ли ароматът на турско кафе, което беше забранено за децата и инката с много захар и домашно мляко...а мекиците в събота, от които цялата къща добиваше аромат на баничарница и този аромат се загубваше някъде през неуплатнените прозорци. Не може да не сте присъствали на прибирането на козите от паша, които бабата на всеки от нас примамваше с парчета остарял селски хляб. Не може да не сте се вълнували от това, дали порът пак краде яйцата от кокошарника. Тогава ги крадяха поровете и котките, а не циганите, които сега изискват от нас чрез разни организации да наричаме роми. Бабите ни си лягаха спокойни, дори входната врата да не е заключена, а циганите ги учеха да работят, но така и не успяха. В селската къща перяха дрехите ни на ръка, понякога с домашно приготвен сапун, а друг път с един от двете марки перилен прах през онези години. Хубаво ли беше тогава...Хубаво ли беше да се събудиш от птича песен, а да заспиш с тази на щурците. Хубаво ли беше да отидеш до селската чешма, за да поговориш с някого. Хлябът от селската бакалия с домашното масло на бабите ни...колко е хубаво си спомня за тези филии...без да съм гладна. Детската глъчка и обелените колене, прашните чорапки и охлузеното колело с марка Балкан...Колко бих искала да подаря поне едно такова лято на сина си...

За едно изветряло приятелство.

Днес отворих мелачката на лично пространство, наречена фейсбук и видях публикация от някого, с когото ме свързваше сантимента по отминалото време на студентството. Една напълно непозната вече за мен жена, беше публикувала забележките си към организацията на някаква разпродажба. Замислих се, колко ли е сив нейният свят, колко е пуст и самотен, че подобна пошлост да я забавлява, изпълва с настървение и хъс. Запитах се съзнава ли колко мигове е пропуснала, докато обикаля край витрините...колко нежност не е дала и не е получила, колко ароматни преживявания е подминала, бързайки за поредната разпродажба. Затъжих се за наивността в погледа и, с която описваше в младостта ни шивашкия си техникум като дизайнерско училище. Спомних си колко старателно подчертаваше ръкописно написаните си лекции с 3 цвята, в зависимост от важността на изречението. Спомних си как си разменяхме дрехите, за да изглеждаме разнообразно. Спомних си кутиите със зелеви сърми, които майка и ни пращаше. Спомних си я преди да я форматира средата и...в спомена посегнах към телефона...но затворих, преди да е вдигнала...нямаше да говоря с човека, когото познавах и обичах...Натъжих се...бях загубила приятел, без да разбера. Тъжно, нали...

Как протича оперативното разследване?

Възможна схема за структуриране на оперативната работа.

Геопрофайлинг.

Как геопрофайлингът би могъл да ни помогне с приблизителност да установим местоживеенето на серийния извършител.???Най-добрите геопрофайлъри са около 20 в света и работят предимно за ФБР, обучени географи, които преследват серийните извършители с едно нетипично средство за разследващите, а именно: математическите формули.На тях се основават компютърни системи, които позволяват търсенето на извършители, ориентирано по географски признаци. Първата аналитична програма в тази област е създадена от канадския униформен полицай Ким Росмо през 90-те години.След дългогодишна работа по улиците той установил модела, по който действат извършителите. След това следвал математика и криминалистика и стигнал до извод, че престъпникът никога не действа близо до мястото, където живее, заради риска да бъде разпознат, а от друга страна атърси места, които познава.Така се оформя зоната, в която извършителят би действал, изведена под формата на алгоритъм. За серийните извършители е необходимо да има около 5-6 места, за да се изведе формулата на зоната. Доказано е, че това е място на не повече от 30 километра от местоживеенето на извършителя.

Call _Analyse.

Разширена схема за комуникация
Разширение на вътрешното наблюдение на мрежата е попълването на диаграмата с участниците извън тези на подслушвания абонат.
Този вариант предлага две предимства п о сравнение с обикновеното подслушване:
• Възможността, едно обаждане да не бъде отбелязано, а по-късно би било от важност, силно се редуцира.
• Упрекът в аспекта на съдебния процес в манипулирана селекция също се редуцира.

Kommunikationsmuster.

Пример за анализ на честотата на обажданията.Основен принцип:
Процес:
Стъпка 1: Определяне на периода за анализ.
Стъпка 2: Проведените с подслушввания абонат разговори, се нанасят в диаграма,която съдържа номерата на другите абонати и честотата на разговорите.
Уточнения:
В средата на диаграмата е подслушвания абонат. Честотата на телефонните обаждания не дава никакво заключение за важността на обждането. Не е необходимо в диаграмата да се нансят други данни за личността на позвъняващия.